Чичо, от два дни не сме яли, мама и тате не излизат от хазартната зала

0
„Влизам в игралната зала, играя 2-3 часа и излизам без пари. Отново. Сърдит съм на целия свят и съм застанал отвън, запалвам цигара, чудейки се накъде да тръгна. Излизайки от входа, не съм видял, че при охраната до мен има деца на не повече от 8-10 години. В един момент чувам, че нещо става и се обръщам. Както си държа цигарата, двете деца говорят нещо с охранителя. И той им се кара: „Не, не можете да влезете, тук не е за деца“. И чувам как те го молят: „Моля те, чичо, пусни ни да влезем. Мама и тате са вътре вече два дни. Нямаме какво да ядем. Парички не са ни оставили, в хладилника няма нищо. Моля те, пусни ни да влезем, поне ги извикай“. В този момент се проклех, че всичките ми пари са в машинката и нямам 2 лв. да извадя и да дам на тези деца да отидат да се нахранят. Скъса ми се сърцето. Тръгвайки си оттам, реших, че не искам един ден моето дете да дойде да се моли баща му да излезе от казиното. Тогава реших, че трябва да направя някаква промяна и се обадих за помощ.“

Така започва историята на спасението на един от стотиците клиенти на д-р Десислава Безинска-Шеинкова, доктор по психология от Югозападния университет „Неофит Рилски“, специалист, който работи само с хазартна зависимост. Член е на Европейската асоциация по приложна психология, на Българската асоциация по хипноза и на Дружеството на психолозите в България.

През февруари 2022 г. д-р Шеинкова отвори Център за работа с хазартна зависимост „Психоника“ в София, където се провеждат консултации и индивидуални терапии с хазартно зависими, техни близки, както и групи за помощ и взаимопомощ. В центъра тя работи с още един психолог – Рени Тренчева. Написала е и книга – „Заложен живот“, в която описва какъв е пътят на спасението на човек, страдащ от хазартна зависимост. През тази година Европейската асоциация по приложна психология е одобрила програма на специалистката, която ще обучава психолози да работят по проблема.

Центърът за работа с хазартно зависими в София, Снимка: Mediapool.bg

Разтърсващи истории

В кабинета си д-р Шеинкова е чувала много истории, разкриващи тъжната сянка на зависимостта, която дебне зад бляскавите реклами по телевизията:

„Например имах клиент баща, който ми казва: „Трябва да спра, защото си изиграх заплатата. Имам кредити към всички кредитни институции, а последното, което направих и заради което не мога да се погледна в огледалото, е, че парите, които бяхме отделили за памперси и за сухо мляко за бебето, и тях ги изиграх. Два дни не исках да се прибера вкъщи, избягах на село, не исках да си включа телефона и никой от близките ми не знаеше къде съм“.

„Едно младо момче идва при мен и ми казва: „Трябва да спра, не знам защо започнах. Мама играе хазарт от много години. Аз исках да й помогна с кредитите, защото има много кредити. Тъй като в този момент нямах работа, започнах да уча и реших, че е вариант да пробвам и аз. Така щях да помогна на мама с кредитите, за да не потъва толкова“. Така и момчето става зависимо“.

„Имам история и с друго младо момче, което се движи в компания с други младежи. Те обаче са от по-богати семейства, а той – не толкова. Започват да ходят в игралната зала и да го приканват да дойде с тях. Той тръгва само защото е част от компанията и по този начин се чувства част от групата. Но в един момент всеки заминава за някъде – повечето отиват да учат в чужбина. Той остава в България и продължава всеки ден да влиза в залата. Тъй като родителите му не са заможни хора, в един момент той започва да взима куп бързи кредити и така затъва“.

Добри към другите, лоши към себе си

Според д-р Шеинкова хазартно зависимите са „много добри хора по душа“. „Те са истински верни приятели. Ако някой закъса с колата през нощта, най-вероятно ще се обади на него, защото той винаги ще отиде и ще помогне. Хазартно зависимите са много добри с останалите, но са изключително лоши към себе си. Това се случва, защото този добър човек, виждайки, че светът наоколо не отговаря със същото, започва да бяга. Хазартът е бягството! Разбира се, когато дойде силната зависимост и затънат много, нещата отиват в крайност и тогава вече и тяхната личност се променя“, споделя впечатленията си д-р Шеинкова.

Според нея е погрешно вярването, че хазартно зависимите не са интелигентни, а също и че тази зависимост задължително е комбинирана с други – алкохол и наркотици. „Да, има хора, които към всички останали зависимости имат и тази, но има и такива, които имат само тази зависимост. Даже тези, които са чисто хазартно зависими, в повечето случаи се пазят от алкохол и наркотици, за да не би когато отидат да заложат, да са разсеяни, неконцентрирани и да изпуснат нещо. Много от тях са силно суеверни“, казва психологът. Тя подчертава, че хазартно зависимият е в хазарта до такава степен, че не би изневерил. „Казвала съм го като успокоение на съпруги, чиито мъж има този проблем. За него рулетката, машинката до такава степен е във фокуса на вниманието, че той няма да отиде и да си намери друга жена. Освен хазарта за него няма друго“, казва специалистката.

Д-р Шеинкова прилага и апаратура при работата с хазартно зависимите. Някои от уредите подпомагат нормализирането на съня. Снимка: Mediapool.bg

Сред хазартно зависимите има хора, които са изключително бедни, но и такива, които са доста богати. По-важното е, че преследването на парите изобщо не е в основата на тази зависимост. „Те си мислят, че отиват заради парите, но това е заблуда. Всъщност хазартът се промъква там, където има свободно време и свободни средства. Човек може да има дори само 50 лв., които да не е предвидил някъде да похарчи и ако има незапълнено време от ежедневието, се отваря възможност хазартът да се настани там“, смята д-р Шеинкова.

По думите й в хазартната зависимост идва момент, след който човек, дори и да спечели, не може да „извади“ пари. Ако обикновен човек спечели 5000 лв., ще ги прибере и ще си свърши някаква работа с тях. Хазартно зависимият обаче ги взима и казва: „Ей сега ще оправя всички сметки“. Веднага след това обаче идва следващата мисъл: „Е, какво ще оправя с тези пари? Това не съм платил, другото не съм платил. Чакай да се върна и да пробвам да ги удвоя“. Така парите се връщат обратно и той на практика никога не може да излезе на плюс.

И още нещо. За хазартно зависимия сумите са напълно относителни. „От един момент нататък тези хора нямат никакво усещане 1000 лв. много ли са или са малко. За тях и 50 000 лв. са малко. Всеки ден говоря с хора, които ми казват: „Имам да връщам едни 50 000 лв., ще се оправя някак“. Или друго: „За последните три години изиграх около 250 000 лв.“. Това са пари, които ние не можем да асимилираме, но за тях конкретната сума губи значение“, посочва д-р Шеинкова. По думите й често се стига до продажбата на апартаменти, къщи, вили, а най-редовно залаганата вещ е автомобилът.

Кой ще стане зависим?

По думите на д-р Шеинкова може да се разбере дали един човек ще стане зависим още при първите игри. „Има хора, които играят, защото приятелите им играят или защото искат да видят какво е. Там, където емоцията е насочена към забавлението и към компанията, трудно би се стигнало до зависимост. Но там, където емоцията е в самата игра, рискът да се стигне до зависимост е голям“, твърди психологът.

По думите й не е задължително хазартно зависимите да са хора с дълбоки семейни проблеми, въпреки че в много от случаите става дума за проблем с бащата. Самата зависимост обичайно минава през четири етапа – проба, употреба, злоупотреба, зависимост, които могат да протекат различно за всеки.

В центъра на д-р Шеинкова най-често идват млади хора – на възраст 19-32 години, ако са мъже, и по-възрастни, ако са жени. „В световен мащаб е установено, че мъжете стават хазартно зависими по-рано и по-рано започват да търсят помощ – около 24-25 години. При жените тази зависимост като цяло се случва по-късно и по-късно те осъзнават проблема си – над 30-35 години. Мъжете по-лесно си признават, защото са по-отворени към това да търсят помощ. Жените, смятайки, че могат да се справят с всичко винаги сами, по-трудно стигат до това да поискат помощ. Затова повече работя с мъже, но това не значи, че няма много хазартно зависими жени“, разказва д-р Шеинкова.

Според нея не е вярно твърдението на хазартната индустрия, че децата не играят хазарт. Тя е чувала много истории за деца под 18 години, които залагат онлайн през профила на пълнолетен. Освен това има и случки с фалшиви или подправени лични карти, които се ползват за вход в игрални зали. „Нямам клиенти деца, но имам младежи, които на 18-19 години вече са зависими, а за да са стигнали дотам, е било нужно време“, споделя психологът.

Снимка: Архив

Проблемът с бързите кредити

Държавата има какво да направи по проблема, смята специалистката. Освен ограничаването на рекламата и достъпа до хазарт тя предлага да се вземат мерки по отношение на отпускането на бързи кредити на хазартно зависимите.

„Около всяка игрална зала има заложна къща, фирма за бързи кредити, офис за парични преводи и будка за цигари и алкохол, защото почти всички хазартно зависими пушат. Имам случай на момче, което в 2 часа през нощта е пуснало искане за бърз кредит, веднага му е одобрен и, тъй като е имало работеща 24 часа каса на фирма за парични преводи наблизо, е отишъл да си изтегли парите в 2.30 ч. и ги е доиграл“, разказва д-р Шеинкова. Според нея е нелогично на 20-годишен младеж с хазартна зависимост без трудов договор да са отпуснати 4000 – 5000 лв. от 10 фирми за бързи кредити.

„Интересното е, че като веднъж парите бъдат върнати (защото родителите връщат винаги с идеята детето им да не затъва), от фирмата за лесни пари са много щастливи и следващия път, когато хазартно зависимият поиска отново, могат да му дадат и повече“, недоумява д-р Шеинкова. „Първото, което съветвам родителите, е да отидат при адвокат и да се консултират за това какво може да се направи с бързите кредити, заемите и т. н. Но в никакъв случай парите да се връщат просто срещу голи обещания. Защото да връщаш парите на хазартно зависим е като да даваш наркотик на наркозависим“, предупреждава специалистката.

Според нея не е нормално най-известните личности от сферата на музиката, спорта, културата да рекламират нещо, което води до зависимост.

Д-р Шеинкова не смята, че пълната забрана на хазарта би свършила работа, защото той ще премине в сивия сектор, но количеството реклами и зали е важно. Освен това е ключово да има програми за превенция – психолозите в училищата да са обучени да виждат първите признаци на хазартната зависимост, така че да могат да се вземат мерки навреме.

„Моят начин да достигне повече информация до повече хора беше написването на книгата ми. В нея давам информация за самата зависимост, но и за възможни методи за справяне, както и за конкретни крачки, които да се предприемат за спиране, което до момента дава резултати. Моят колега Рени Тренчева пък се специализира в работа с жени зависими, както от хазарт, така и с мания за пазаруване, защото се оказва, че двете са силно свързани. Така ние се опитваме да достигаме до максимално много хора с този проблем, но не сме достатъчни като ресурс и затова се радвам, че имам възможността да обучавам и други колеги за работа конкретно с хазартна зависимост по програмата, одобрена от ЕАПП“, казва психологът. 

Магистър психолог Рени Тренчева е другият специалист, който работи в центъра за хазартно зависими. Снимка: Личен архив

Лечението е възможно

Добрата новина според д-р Десислава Шеинкова е, че лечението на хазартната зависимост е възможно. Понякога се налага и включването на психиатър, който да предпише медикаментозна терапия в допълнение към психотерапията.

„От моя опит ще кажа, че до 1-1.5 година човек може да спре да играе „на инат“, като си наложи волята. Но ако през това време не е изчистил своите вътрешни блокажи и предразположението да играе, той отново ще се върне в залата. Има хора, които по време на пандемията не играеха, защото залите бяха затворени и си мислеха, че са спрели, но след това се върнаха и нещата станаха още по-лоши. За да кажа, че един човек вече е по-добре и вероятността да се върне в игралната зала клони към нула, трябва да са минали поне 2.5 години и той да е провеждал терапия. Защото в продължение на 2.5 години няма как да се въздържаш на инат. Волята е задължителна в началото на лечението, но след това човек трябва да намери себе си, това, което го дърпа напред, цел, към която да се стреми, за да се справи с проблема“, обобщава психологът. 

Източник: mediapool.bg

The post Чичо, от два дни не сме яли, мама и тате не излизат от хазартната зала appeared first on Начало.

Източник – Региона БГ: Чичо, от два дни не сме яли, мама и тате не излизат от хазартната зала

      

Share.

About Author

Comments are closed.

Партньори: Вижте Изработка на сайт | СЕО Оптимизация | Най-добри продукти | Евтини стоки | МОЛ за стоки | Най-добри продукти | Бебешки МОЛ | Онлайн Вестник за обяви | Диагноза и Лечение