Тероризмът на Кремъл и мълчанието на Бойко Борисов

0
Разкритията около взривовете в Чехия през 2014 г., довели и до смъртта на двама чешки граждани, атаките с „Новичок“ в България през 2015 г., както и във Великобритания през 2018 г. категорично потвърждават участието на Русия в терористична дейност на територията на държави членки на НАТО и ЕС. Няма как иначе да се обясни огромният обем от факти и обстоятелства, установени от разследващите органи в трите страни, с решителния принос на разследващата журналистика. Тези факти ясно свързват конкретни лица, тяхната идентичност, дати, придвижване, фото и видео материали, оперативно поведение, директни връзки както помежду им, така и с техните ръководители на най-високо ниво в Москва. При това, тенденцията не е с времето те да бъдат опровергавани, било то поотделно, или в съвкупност. Обратно, колкото повече напредват разследванията, толкова повече факти излизат наяве и пъзелът става все по-завършен. На този фон боде очите нелицеприятното впечатление, че държавите от НАТО и ЕС, станали цели на руските терористични действия, не само не са били в състояние да ги предотвратят, но и дълги години не били знаели какво се е случвало. Не само това. Както се потвърждава и от чешките разкрития, адекватно сътрудничество между съюзниците не е имало, и изглежда няма и досега. Как иначе да се обясни защо представители на чешкото правителство, например, правят непроверени, неверни твърдения относно възможните мотиви и причини за терористичния акт при тях през 2014 г. Сега, когато търсят солидарност от своите съюзници, която те трябва задължително да получат, стои въпросът защо не потърсиха тази солидарност още на етапа на разследването, още преди да хвърлят новината във „вентилатора“? Защото, както показва развитието на събитията през последните дни, никой не е търсил българската страна за информация. По-точно казано, до 21 април 2021 г. никакъв компетентен орган не е потърсил компанията ЕМКО за разяснения на паметните думи на чешкия премиер Бабиш, че видите ли, взривовете от 2014 г. не били „акт държавен тероризъм, а действия срещу стоки на българска фирма“, които трябвало „да бъдат изнесени в Украйна“, или „да гръмнат в България“. И трябваше самата частна компания да търси властите, включително и чешките, което не й е работа, и да им предлага помощ и информация по случая. Защото само 2 страници от предоставените документи ясно показват, че версиите „износ за Украйна“ и „взривяване в България“ са невъзможни, най-малкото поради това, че ЕМКО са отказвали да местят или продават своите имущества на когото и да било и където и да било, много преди, около и след взривовете. И нима във въпросните огромни складове е имало само имущество на ЕМКО? Да, агенти от същата руска терористична група се опитаха да убият с „Новичок“ трима български граждани, включително Гебрев през 2015 г. в София, но това само по себе си не е обяснение за взривовете в Чехия. Защото същите тези агенти тровиха и Скрипал в Солсбъри през 2018 г., а Скрипал няма нищо общо нито с доставки на оръжия, нито с Украйна, нито с България или Чехия. Дали премиерът Бабиш се е изкушил от лесното обяснение, или причините са други, предстои да разберем. Лесните обяснения са изкушение за политиците, но и лесни за опровержение, което напълно устройва Кремъл в неговата пропагандна война срещу нашите страни- съюзници. Опитите на правителства да оправдават терористични нападения на своя територия едва ли не с „прегрешения“ на свои граждани, или да допускат „вина“ на свои стратегически производители са повече от възмутителни. Нали затова гражданите и бизнесът хранят свои държави, а държавите имат свои съюзи – да ги защитават от чужди посегателства. Защо харчим милиарди за танкове и самолети, когато държава, обявила сама себе си за наш противник, си разиграва коня, ерозира нашата сигурност, провежда ненаказано всякакви хибридни операции, залива ни се подривна пропаганда и шета свободно из компютърните ни системи? Системи, които самите ние сме измислили, когато те нямаха представа какво е това компютър и интернет. Всичко това, връх на което са терористичните действия на териториите на държави членки на НАТО и ЕС, означава, че има нещо радикално сбъркано в разбирането на днешните лидери на свободния свят за национална и колективна сигурност. Да вземем и аргумента Украйна, чиито изстрадани усилия да опази суверенитета си някои управници в Чехия и България са склонни да сочат едва ли не като естествени основания за Русия да взривява и убива на тяхна територия. Че какво лошо има в това да се помага на Украйна и на нейния народ да се защити от агресия? И друго- българската помощ за Украйна в сравнение с тази на други страни, за съжаление е нищожна, ако въобще сега я има. Днес, когато нашият съюзник Чехия отправя зов за солидарност, ЕС и НАТО трябва безусловно да го подкрепят. И тук позицията на българските власти отново рязко контрастира. Те отново мълчат. Правителството на Бойко Борисов бе единственото, което отказа солидарност на Великобритания за „Новичок“-а в Солсбъри – под предлог, че нямало достатъчно доказателства. При положение, че преди това в самата България трима български граждани станаха жертва на същите руски агенти, със същото бойно отровно вещество. Правителството на Бойко Борисов бе единственото досега, което не просто си затваряше очите пред стратегическите посегателства на Кремъл спрямо колективната сигурност. Под фалшивата „евроатлантическа“ мантра, угодна на някои наивни наши съюзници, едноличното управление на Борисов съвсем съзнателно и целенасочено прокарваше руските стратегически интереси и не само в България, и не само в областта на енергетиката, с дострояването на руската газова тръба между Турция и Сърбия, например. За резултатите от войната на правителството на Борисов срещу българската отбранителна индустрия и за други предателства тепърва ще се говори. За саботажа на съюзните отбранителни усилия в Черно море- също. Време е тези наши наивни съюзници да разберат, че осветяването на третостепенни руски шпиони и още по-незначителните им български подлоги е само димна завеса зад много по-опасните пробиви в българската национална сигурност, а и на колективната сигурност. Да осъзнаят, че зад временните изгоди от сляпото послушание на Борисов и неговия антураж стоят огромни вреди за общите ни стратегически интереси. В основата на тези пробиви са не просто абстрактното русофилство, или примитивното, битово разбиране на Борисов за геополитиката и сигурността. В основата на тези пробиви е стратегическата корупция, която се разви по време на управлението на Борисов и именно която осигурява материалната връзка между неговото „царство“ и политическата и икономическа мафия в Москва. Терористичният акт в България през 2015 г., известен още като „Българският Новичок“ може би ще се нареди сред най-ярките примери за взаимодействието между участниците в тази стратегическа корупция от страна на България и на Русия. Разследването на този случай в България – и особено от чужбина – недвусмислено доказва, че българските власти под едноличното управление на Борисов през последните години са полагали и продължават да полагат системни усилия за възпрепятстване на следствените действия, за прикриване факти, обстоятелства и възможни участници, за измисляне на отклоняващи версии, за отказ от международно съдействие и т.н. Тези организирани и целенасочени усилия са включвали и включват членове на правителството на Бойко Борисов, висши магистрати, ръководствата на ДАНС, МВР, КОНПИ, на регулаторни органи и пр. Това се доказва от море от документи. Имената са известни. Въпрос на политическа воля и време е дали и как съответните лица да бъдат изправени пред правосъдието най-малкото за престъпление по служба. Днес фундаменталният доказан факт, уличаващ Кремъл в терористичните актове в Чехия, България и Великобритания е, че в тяхната организация и осъществяване са участвали едни и същи лица, които са агенти на ГРУ, и по-точно на подразделение 29155. Но за отделните мотиви и причините все още има само предположения. Що се отнася до „Българския Новичок“ през 2015 г., факт е и категоричният отказ на властите на Борисов да разследват сагата около придобиването на оръжейното предприятие „Дунарит“. Да припомним, че при ареста на „руския шпионин“ Малинов, награден впоследствие лично от Путин, прокуратурата публикува документи, че по това време неговата група е полагала усилия „Дунарит“ да „не попадне в български ръце“. Разследването на тази хипотеза, например, е забранено. В битката за „Дунарит“ на първа линия, съвместно с известен български оръжеен търговец, особено близък до Борисов, се бори също и офшорката на Пеевски „Виафот“. Фирми на този български оръжеен търговец в периода на масово присъствие на терористите от 29155 в България в първата половина на 2015 г, получават преводи от източници в Русия, които са в черните списъци на САЩ. В дните непосредствено около „българския Новичок“ тези фирми се набъркват и в т.нар. „азербайджанска афера“ с фалшификации на документи уж от името на ЕМКО. Разследването на тези хипотези също е забранено. Тези дни, съответно на 21 март и 15 април навършват 6 години от взривовете във ВМЗ Сопот, които още тогава бяха официално квалифицирани от властите като „саботаж“. Надеждата е тази тъжна годишнина да бъде отбелязана не само с нови разкрития и разследване. Надеждата е извършителите и виновниците за прикриването на терористичната дейност на руските специални служби в България да бъдат изправени пред съда. България не може повече да мълчи.

Източник: mediapool.bg

The post Тероризмът на Кремъл и мълчанието на Бойко Борисов appeared first on Начало.

Източник – Региона БГ: Тероризмът на Кремъл и мълчанието на Бойко Борисов

      

Share.

About Author

Comments are closed.

Партньори: Вижте Изработка на сайт с респонсив дизайн | Unproof СЕО Оптимизация