На първа инстанция те бяха осъдени да платят колосалните за възможностите им 60 000 лв. (без лихвите), защото съдийката по делото бе решила, че определянето на някого като „скандален“ въз основа на факти, представлява обида и клевета.
Сега втората инстанция намалява 15 пъти обезщетението на магистрата, отхвърляйки всички други негови претенции.
Гражданският съдия Светлин Михайлов сега правораздава в Софийския апелативен съд, но преди шест години бе за пореден път кандидат за председател на Софийския градски съд. Именно това бе причината Борис Митов, към онзи момент журналист в Mediapool, не само да съобщи кои са претендентите за ключовия пост, но и да припомни с какво е запомнен Михайлов като шеф на това съдилище в миналото.
В статиите си журналистът прави това, което един журналист би трябвало да стори. Описва публичното имуществено състояние на кандидата, а той се оказва нищо по-малко от милионер. След това припомня дали магистатът се ползва с доверието и подкрепата на повечето си колеги, припомня мнението на членове на Висшия съдебен съвет за него, както и някои от по-значимите истории в неговата съдийска кариера.
Така Борис Митов стига до извода, че съдия Светлин Михайлов е „скандален“, защото името му е било забърквано в „скандални“ истории. И други журналисти от други медии са са стигали до същия извод по-рано, но това, за щастие, не им е струвало хиляди левове.
Втората инстанция намалява значително сумата, на която са осъдени Борис Митов и Mediapool, защото отхвърля претенциите на съдия Михайлов за оценъчното твърдение „скандален“. Единственото основание за решението в полза на Светлин Михайлов е заради твърдението на журналисти, че той е бил „известен с близостта си с ДПС“. Това твърдение се смята за недоказано, въпреки журналистическите публикации, които са приложени по делото.
„Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от 30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот“, се казва в решението на САС.
Съдът допълва, че след като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото.
„Търсенето на подкрепата на вископоставени политически фигури, които да окажат влияние върху вота във ВСС и „спазаряването“ според настоящия съд са обиди, тъй като според изначалното разбиране за разделение на властите съдебната власт би следвало да е независима от останалите две и по Конституция членовете на органа, призван да гарантира тази независимост, не би следвало да се влияят от политически фигури“, казва апелативният съд по повод припомнянето в публикациите на Митов, че Михайлов е „спазарявал“ подкрепа за избора си сред членовете на Висшия съдебен съвет, която е базирана на неназовани „действащи магистрати“.
Градският и апелативеният съд обаче пропускат да анализират в своите решения статията на вестник „Дневник“ от септември 2007 година, в която съобщава, че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет, обсъждани в рамките на управляващата в онзи момент тройна коалиция (2005-2009). Тази статия е приложена като доказателство по делото, но бива игнорирана.
На всичкото отгоре Борис Митов пропуска да спомене смущаващ факт от кариерата на Михайлов, който е публично и известен. Той предлага на Висшия съдебен съвет да повиши сина на влиятелния член на тогавашния ВСС Александър Воденичаров, влязъл във ВСС по предложение на ДПС.
Вече може да е „скандален“
Пред апелативния съд Светлин Михайлов не успява да докаже твърденията си, че е бил увреден от многократното споменаване на определението „скандален“ по негов адрес в статиите на Борис Митов. Адвокатът на Михайлов твърди, че чрез „множество неверни твърдения се правел опит да се внуши на аудиторията, че е неморален, корумпиран и безскрупулен, че е придобил имуществото си по незаконен начин, използвайки служебното и ръководното си положение“.
По делото се разказва и за промените, настъпили със Светлин Михайлов след публикуването на четирите статии:
„Той се променил както физически, така и психически – отслабнал, затворил се в себе си, станал друг човек, не можел да спи, не желаел да общува с широк кръг хора. Чувствал се демотивиран, както при изпълнение на служебните си задължения, така и относно бъдещото си професионална реализация“.
„..Нямало с кого да изпие едно кафе и да размени две думи, защото никой не искал да се дискредитира в негово присъствие“, се твърди по делото. „Ищецът изгубил съня си и изпаднал в депресия“.
„Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата“, се казва в съдебното решение.
„Смразяващ ефект“
„Решението на втората инстанция е несравнимо по-добро от това на Софийския градски съд и с него донякъде беше защитена честта на съдебната власт, но и то не отговаря на европейския стандарт за защита на свободата на словото“, коментира правозащитникът адв. Александър Кашъмов от (Програма Достъп до информация), който е адвокат на Борис Митов и Mediapool по това дело.
„Много е странно, че определението „скандален“ не се смята за противоправно, но споменаването на връзки с политическа партия, които са споменаване в медиите по-рано, стават причина за ограничаване на свободата на словото. Съдията е длъжен да е отдалечен от партии, но дали е близък до някои партия е легитимен въпрос, когато някой отива на състезание за председател на най-големия окръжен съд в страната“, казва Кашъмов.
Според него селективно информацията за евентуалната връзка с ДПС не е адеквано на другата част съдебното решение
„Свобода на словото е някой да се пита и да се съмнява дали кандидат не е свързан с партия с група или с него. Да се твърди, че обвързаностите на някой са свещена крава, означава, че ние не вярваме в демокрацията и в силата на дебата. Гражданите имат право да знаят всичко, което се говори за дадена публична личност, която съзнателно и неизбежно са е изложила на публичното внимание, както е според практиката на Европеййския съд по правата на човека. Нащипаните моми и демокрацията са несъвместними неща“, допълва Кашъмов.
Според него присъденото обезщетение от 4000 лв (без лихви и разноски) има смразяващ ефект върху свободата на словото и журналистите, защото е близко до максималните обезщетения по подобен род дела.
The post Смразяващ ефект: Споменаване за близост с ДПС струва 4000 лв. на журналисти appeared first on Начало.
Източник – Региона БГ: Смразяващ ефект: Споменаване за близост с ДПС струва 4000 лв. на журналисти