Не стойността, а мисълта тежи най-много в един подарък.
Подаръкът за жена е не просто вещ – той е спомен, изваден от сърцето. Всяка дреболия, поднесена с обич, става език, на който говори нежността. Жената не търси блясъка, тя усеща смисъла – усеща кога в подаръка има душа.
Понякога това е цвете – крехко, но живо, което казва повече от думи. Понякога – книга, с бележка между страниците, където е скрито признание. Или стар часовник, който тиктака не времето, а спомените. Има подаръци, които ухаят на минало – на стари писма, на снимки, на вино, споделено под тиха музика. В тях има носталгия, но и обещание: че някои чувства не стареят.
Истинският подарък не се избира с очите, а със сърцето. Той не трябва да бъде голям – достатъчно е да бъде верен. Защото всяка жена пази в себе си по едно място за малките чудеса – за спомен от младостта, за писмо без адрес, за усмивка, която мирише на вчера и утре едновременно.
Подаръкът за жена е романтика, превърната в жест. Той е начин да ѝ кажеш „помня те“, „виждам те“, „тук си“. Всичко друго е просто опаковка.
