Мелник – пирамиди, 70 църкви, къщи от XVIII и XIX в. и винарни в скалите

• Градът има 16 паметника на културата, 10 от тях са къщи на заможни фамилии
• През Възраждането тук живеят 25 хил. души – в наши дни са 250

Създаден още през Античността, най-малкият град у нас – Мелник, е обявен за културно-исторически резерват и за град музей, привличащ хиляди наши и чужди туристи. Със своите около 250 жители днес той има най-много паметници на културата – 16. От тях 10 са къщи на заможни фамилии през Възраждането. Най-забележителните са Болярската къща, архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието, Велевата къща, Менчевата къща, Кордопуловата къща, Пашовата къща, Попстефановата къща, Спандониевата къща, Кушковата къща, къщата на Ташо Шарланджия, къщата на баба Ташкуба, Лумпаровата къща.

Най-бурна е историята на града през Средновековието, когато Мелник е преминавал под властта на българи, византийци и сърби. Градът е бил столица на обявилия се за независим владетел деспот Алексий Слав, с чиито дарения през 1220 г. е изграден и Роженският манастир, само на 10-ина километра от градчето. Мелник е един от значителните центрове на Възраждането в балкански мащаб. Най-впечатляваща днес е възрожденската архитектура и каменните къщи, кацнали по склоновете под пясъчните пирамиди. Акад. Иван Дуйчев е категоричен, че етимологията на името Мелник има славянски произход от думата мел – бяла глина, креда, с която се определят скалите, сред които е разположен градът.

Поради стръмния терен сградите основно са на две нива

В края на ХVI и началото на ХVII век се оформя градският площад като продължение на стария градски център с Болярската къща и търговско-занаятчийската част по десния бряг на дерето, покрай което преминава и главната улица.

През 1701 г. е издигната градската Часовникова кула, а оформянето на центъра завършва през 1756 г. със строежа на църквата “Св. Николай Чудотворец”. През ХIХ век са построени градското кафене, турската казарма, конакът, запазен до наши дни, и турският затвор, който по-късно е познат като Узунова къща. Мащабното строителство в Мелник се дължи на значителното замогване на местните жители, занимаващи се най вече със занаятчийство и търговия в края на XVIII и началото на XIX век. Основен поминък е винопроизводство и тютюнопроизводство. Мелнишкото вино се изнася в цяла Европа. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията на Манолис Кордопулос, чиято къща с винарска изба днес е превърната в музей и е най-голямата запазена къща от XIX век на Балканския полуостров.

Мелнишките търговци са на второ място след търновските

Основни стоки, с които се търгува, са сурова коприна, памучна тъкан, обработените кожи, железарски изделия, пчелен мед, восък, тютюн и вино. Успешната търговия води и до разцвет на културата и изкуството, бум на строежа на нови църкви, пищно украсени от атонски зографи. Първото българско училище е разкрито през 1873 г. от Петър Сарафов в дома на свещеника Атанас Павлов. През тези години в града има три мъжки училища и едно девическо, както и много богата библиотека. През Възраждането в Мелник вече има над 70 църкви и манастири, а градът е търговско средище с над 25 хил. жители. Поклонници от Мелник дават едни от най-големите парични дарения за Рилския манастир, снабдяват го със сапун, маслини, хайвер, зехтин.

Заради разцвета си в икономическо отношение и връзките не само с големите градове от Османската империя, но и в Европа, мелнишката къща е силно повлияна от западноевопейската култура. Жилищните сгради имат две части – жилищна и стопанско-производствена. В жилищната част има голям салон, около който са останалите стаи – дневна, кухня, спалня, баня и др. Характерна особеност са двата реда прозорци с богати стъклописи, резбовани и рисувани тавани.

Мелнишката къща е с асиметрична композиция
и с вертикално израстване на обема

В края на XIX век мелнишката къща е повлияна от следосвобожденската архитектура на пловдивската къща и започва да се налагат симетричните композиции. Под почти всички големи и пищни къщи има винарни, вкопани в скалите. Интересна е Болярската къща, архитектурно-строителен паметник на Средновековието с национално значение, която е една от най-старите сгради на Балканския полуостров. Строена е през първата половина на ХIII век, когато е била резиденция на деспот Алексий Слав. След това е опожарена и разрушена, но по-късно е възстановена. За градежа са използвани ломени камъни, споени с бял хоросан.

През Възраждането е била една от най-пищно обзаведените жилищни сгради, с вътрешен двор с мраморни настилки, фонтани с мраморни статуи, зали и стаи с мозаечни подове, стенописи, витражи. Час от нея е запазена и до днес. Къщата на Ташо (Атанас) Шарланджията, изградена през XIX век, е била на богата фамилия, занимаваща се с лозарство и търговия. На приземния етаж са търговските помещения и винарната, вкопана в пясъчника. Над тях са богато украсените жилищни помещения. Друг паметник на културата е средновековната и възрожденска Кушкова къща. Тя е двуетажна, с високо приземие на две нива и жилищен етаж. Спандониевата къща, също паметник на културата, е строена около 1815 г. И при нея приземният етаж е ползван за обработка и съхраняване на вино.

Турският конак е другата интересна в архитектурно отношение и като история сграда, запазена и до днес в центъра на града. Конакът е построен около 1821 г. и там се е помещавала градската и околийската управа по време на османското владичество. По-късно сградата се е ползвала за училище и ученически пансион.

От 10 г. Мелник си има и Музей на виното

В експозицията е включена автентична колекция от инструменти, съоръжения за производство на ракия и вино, снимки, свързани с историята на производството, глинени, метални и дървени съдове за съхранение на виното. Експонатите представят целия цикъл на производство – от засаждането на лозите, пръскането, брането, мачкането на гроздето до приготвянето на самото вино. В трезор се пазят около 400 бутилки вино, като част от тях са на 50-60 г.

Като закрилник на този край Яне Сандански често отсядал в Кордопуловата къща

Битът на заможните българи и традициите при приготвяне и съхраняване на виното са запазени и до днес в тривековната Кордопулова къща, която е сред най-интересните забележителности в Мелник. Тя е най-голямата къща на Балканския полуостров, построена през 1754 г. от заможен търговец от фамилията Кордопулос, чието вино е пътувало из цяла Европа, но най-често до клиенти в Париж и Венеция.

Величествената къща е на 3 нива, а пред нея са останките от фамилната черква “Света Варвара”. 90 квадратни метра е площта на гостната в къщата, с два реда по 12 прозореца. Характерни за постройката са горният ред прозорци – смесица от венециански с ориенталски стил, а долният ред са типично български за възрожденския период. Таванът е богато украсен със слънце в средата и 12 геометрични фигури, символизиращи 12-те апостоли и 12-те месеца в годината. Над гардеробите са изобразени гроздове. Средната стая е наричана кьошка, където също са приемани гости, но по-малко на брой и основно за кафе или малки вечеринки. Там са били и музикантите. В нея много пъти са свирили музиканти от Виенската филхармония.

Витражните стъкла в спалнята пък са с български, гръцки, турски и ориенталски мотиви. Камината е във вид на минаре, върху което има православен кръст. Столовата е мястото за закуска, обяд и вечеря, както и за сключване на търговски сделки. В нея има сауна и тайник – шкаф. При преговори с партньори зад шкафа е стоял трети човек, който преценявал дали сделката е добра, или не. Зимната градина е покрита със стъкло. Там са отсядали за по-големи сделки, на по-тихо и спокойно място.

Уникалното на лятната тераса пък е изображението на картата на България във възрожденския период. В центъра е направен с камъни точен слънчев часовник.
В единия край на картата има посадено дърво, което обозначава мястото, където се намира Мелник. Под къщата е най-дългото подземие, където отлежава виното в грамадни бъчви и може да остане повече от 20 г. Като закрилник за този край Яне Сандански често е отсядал в къщата, а при опасност за него и хората му те са се спасявали през тайника, тавана и лятната тераса.

Пазят саркофага с тленните  останки на деспот Алексий Слав в историческия музей

Близо 30 г. до началото на 90-те години на ХХ век музеят е разположен в известната Пашова къща, която е паметник на културата. Наричат я още Ибрахимбеговата или Бейската къща. Строена е в началото на XIX век за Ибрахим бей. Това е бил комплекс от сгради – харемлък за жените и селямлък за мъжете, свързани с малка постройка и стопански сгради. До днес е запазен само харемлъкът, който е наричан и Пашова къща, на името на последния собственик.

Сградата е триетажна с каменно приземие, открито към двора. Вътрешна стълба води към междинния етаж, а над него е жилищният етаж. След реституция на къщата музейната експозиция е преместена в друга сграда, която е обновена основно през 2015 г. Музеят има етнографска експозиция, свързана с бита, културата и основния поминък на българите – винарството. Изложени са находки от региона, датирани към всички епохи от праисторията до новото време. В богата експозиция е представен градският тип култура и бит на гръцките фамилии в Мелник през Възраждането. Съхраняват се около 5000 експоната. Преди 4 г. там бе открита нова експозиция за историята на Мелник. За първи път бе изложен мраморен саркофаг, в който са положени тленните останки на деспот Алексий Слав.

Гробът на владетеля, който е от българската царска династия на Асеневци, е открит преди десетина години от археологическия екип на проф. Виолета Нешева.
Алексий Слав e самостоятелен български владетел, деспот на княжество в Родопско-Пиринската област от 1207 до 1230 г., владетел на Мелник. Произхожда от династията Асеневци, племенник е на царете Асен, Петър и Калоян. Първи братовчед на цар Борил и севастократор Стрез. След смъртта на Калоян в 1207 г. се противопоставя на цар Борил, а година по-късно се договаря с латинския император Хенрих Фландърски, който го удостоява с титлата деспот. В обновената експозиция има още ценни археологически артефакти, оръжия от национално-освободителните борби, възстановка на възрожденска градска къща и предмети от градския бит и култура на гръцките богати фамилии в град Мелник през Възраждането.

The post Мелник – пирамиди, 70 църкви, къщи от XVIII и XIX в. и винарни в скалите appeared first on Начало.