ЕК предлага за догодина 18 милиарда евро помощ за Украйна

0
Европейската комисия предложи днес Украйна през следващата година да получи от ЕС помощ от 18 милиарда евро. Предвижда се средствата да бъдат отпуснати като нисколихвен заем и да бъдат осигурявани на Киев на равни части.

Комисията уточни, че Киев може да получава от ЕС по 1,5 милиарда евро месечно, както и че украинските власти ще имат нужда всеки месец от 3-4 милиарда евро за покриване на основните нужди. Очаква се тези средства да бъдат насочени към осигуряването на пенсии, за работата на болниците и училищата, за възстановяване на поразената от руските въздушни удари инфраструктура.

ЕК предлага Украйна да изплати заема за 35 години, като плащанията започнат след 10 години. Комисията предвижда средствата за заема да бъдат осигурени от международните финансови пазари, а лихвите да бъдат покрити от държавите в ЕС.

Предложението подлежи на одобрение от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Комисията отбелязва, че от началото на войната в Украйна ЕС е осигурил за Киев 19,7 милиарда евро.

Зеленски: Русия иска да напредва в Източна Украйна, но ние няма да ѝ позволим

Русия иска да продължи с настъплението си и отвъд Донецка област, но нашите сили няма да ѝ позволят да напредне и със сантиметър, заяви украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от Ройтерс.

„Окупаторите продължават да са изключително активни – има десетки атаки всеки ден“, каза Зеленски в своето традиционно вечерно видеообръщение.

„Те търпят невероятно големи загуби, но заповедта остава същата – да напредват към административната граница на Донецка област. Няма да дадем и сантиметър от земята си“, категоричен бе украинският лидер.

Основните точки на конфликта в Донецка област са в близост до градовете Бахмут, Соледар и Авдеевка, отбелязва Ройтерс.

Зеленски съобщи, че около 4 милиона души в Украйна са останали без ток – засегнати са хора в 14 области и в столицата Киев.

Дмитрий Песков направи кратка визита в Донбас

Повече от осем месеца след началото на руската инвазия в Украйна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посети анексираната от Москва Луганска област в Източна Украйна, предаде ДПА.

Близкият сътрудник на президента Владимир Путин е провел „обучителна програма за представителите на медиите и работещи в пресцентровете в Луганската и Донецката народна република“ и вече се е завърнал в Русия, се казва в съобщение на Кремъл.

През септември Москва анексира Луганск и съседен Донецк, както и южните украински области Запорожие и Херсон в нарушение на международното право и на фона на многобройни възражения от страна на международната общност.

Вчера Русия заяви, че министърът на отбраната Сергей Шойгу е посетил конфликтната зона, без да уточнява къде точно е бил.

Вторият човек в окупационната власт в Херсон е загинал в катастрофа

Назначеният от Русия „заместник-губернатор“ на частично окупираната Херсонска област в Южна Украйна Кирил Стремоусов загина при катастрофа днес, предаде ТАСС, като се позова на окупационните власти.

„Вярно е“, съобщиха лаконично за медиите от пресслужбата на регионалния „губернатор“ Владимир Салдо, без да уточнят обстоятелствата около гибелта на Стремоусов.

Впоследствие самият Салдо потвърди, че неговият заместник е загинал при пътнотранспортно произшествие в Херсонска област.

На 28 септември Стремоусов получи руски паспорт, припомня ТАСС.

Ройтерс определя 45-годишния „заместник-губернатор“ на Херсонска област като едно от най-известните лица на руската окупация в Украйна. Стремоусов използваше социалните мрежи, за да прави агресивни изявления, за последен път тази сутрин.

Шведските изтребители „Грипен“, създадени да се борят с Русия, трябва да отидат в Украйна

Шведският самолет Saab JAS 39 Gripen C/D е „далеч най-подходящият кандидат“ от произведените на запад бойни самолети, който може да отговори на оперативните нужди на Украйна. Това твърдят авторите на доклад на базирания във Великобритания Кралски институт за обединени служби (RUSI), след като са разгледали руската въздушна война и изискванията за украинската противовъздушна отбрана,

Според доклада, прехвърлянето на изтребители Gripen ще допринесе за напредъка на украинското краткосрочно и средносрочно планиране, като сведе до минимум риска от понасяне на руски удари с ракети с голям обсег, пише специализираното издание Breaking Defense.

Авторите предупреждават също, че доставката на самолетите, както и на пусковите установки за ЗРК, ракетните боеприпаси и самоходните зенитни оръдия, са от решаващо значение за предотвратяване на нова руска ударна кампания, която, ако не бъде отбита, може да доведе до драматична промяна в сегашния ход на войната.

„В концептуално отношение шведските ВВС винаги са наблягали на тактиката на въздушно превъзходство на ниско ниво от разпръснати бази, подобно на начина, по който в момента действат украинските ВВС, и затова Gripen е проектиран с оборудване за наземна поддръжка и изисквания за поддръжка, съвместими с този подход“, се посочва в публикацията.

„Комплектът за електронна борба на Gripen C/D също е оптимизиран специално за противодействие на руските изтребители и радари на ЗРК.“

Авторите посочват, че противокорабните способности на Gripen и интегрирането на ракетата „въздух-въздух“ с невизуален обсег на действие (BVRAAM) на MBDA Meteor, както и конструкцията на реактивното задвижване, са „по-малко засегнати“ от контразаплахите в сравнение с оръжията с ракетно задвижване. Широко разпространено е мнението, че оръжията, изстрелвани от въздуха, които разчитат на технология с ракетно задвижване, са изложени повече на заплахи от наземно базиране поради профила на техните „ниски и бавни“ способности.

„От април насам пилотите на руските военновъздушни сили не са склонни да навлизат агресивно в украинското въздушно пространство поради загубите, понесени при първите опити“, отбелязват авторите на RUSI.

„Заплахата от украинските ракети земя-въздух и ръчно преносимите системи за противовъздушна отбрана оформя поведението и ограничава значително ефективността на руските пилоти.

„Ето защо дори няколко съвременни западни изтребители с ракети с голям обсег на действие, способни да посрещнат руснаците при технически равни или дори по-добри условия, вероятно биха имали непропорционален възпиращ ефект.“

Въпреки че подобен анализ подновява дебата за това дали европейските или американските ръководители трябва да одобрят изпращането на изтребители западно производство в Украйна, напрежението по въпроса, често свързано със страхове от ескалация на конфликта, разрешения за полети от територията на НАТО и трудности при обучението, продължава да възпрепятства напредъка.

Ако обаче вариантът Gripen C/D бъде одобрен за прехвърляне, настоящите европейски оператори – Швеция, Унгария и Чешката република, ще застанат на опашката за извършване на доставки за Украйна.

„Докладът [на RUSI] посочва много от отличните качества на Gripen, които го правят подходящ кандидат за изтребител за отбраната на страната“, заяви говорител на Saab. „В крайна сметка износът на Gripen, включително за Украйна, е строго регламентиран и се нуждае от одобрения от съответните органи. Така че всяко подобно решение ще зависи от тях и затова е най-добре да се поставят допълнителни въпроси относно осъществимостта.“

Предишни молби на украинския президент Володимир Зеленски до членове на НАТО за западни изтребители са били отхвърляни, въпреки че някои американски служители, включително началникът на щаба на ВВС генерал Чарлз К. Браун, публично са подкрепяли идеята.

През март България, Полша и Словакия – единствените европейски държави, способни да доставят самолети МиГ-29 и Су-25, изключиха подобни трансфери, след като преди това намекнаха за обратното. Тогава Пентагонът заяви, че прехвърлянето на полски самолети за Украйна, по-конкретно чрез американските бази в Германия, е „несъстоятелно“.

Зеленски: Украйна работи усилено за разширяване на износа на зърно

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че страната работи за продължаване и разширяване на износа на зърно в рамките на споразумението за Черноморския зърнен коридор.

Във видеопослание в Телеграм Зеленски заяви, че Украйна ще продължи да помага на страните, изпитващи продоволствени кризи по света.

„Заедно с напредналите и най-съвестни държави ще увеличим помощта за тези страни и народи, които страдат особено силно от хранителната криза“, каза той.

„Започваме сътрудничество, което може да се превърне в основа за гарантиране на продоволствената сигурност на ново ниво. Отдавна се говори, че е необходима глобална координация, за да се спасят от глад най-бедните страни в света. И в момента разработваме такъв координационен механизъм. Надявам се, че той ще бъде осъществен“, добави той.

На 22 юли Турция, ООН, Русия и Украйна подписаха знаменателно споразумение за повторно отваряне на три украински пристанища – Одеса, Черноморск и Южни – за зърно, което беше блокирано в продължение на месеци заради продължаващата руско-украинска война, за справяне с глобалната продоволствена криза.

В Истанбул е създаден съвместен координационен център с участието на служители от трите държави и ООН, който да наблюдава доставките.

Откакто първият кораб напусна украинското пристанище Одеса на 1 август, повече от 400 кораба, превозващи 10 млн. тона селскостопански продукти, са отплавали от украинските пристанища.

Ръководителят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев е на посещение в Иран

Ръководителят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев днес е пристигнал в Техеран за консултации с ирански официални лица, предаде Ройтерс, като се позова на пресцентъра на институцията. „В Техеран Патрушев ще проведе планирани руско-ирански консултации в сферата на сигурността с участието на специалисти от Съвета за сигурност и представители на редица министерства и ведомства от двете страни“, се казва в прессъобщението.

По-късно през деня пресслужбата на руския Съвет за сигурност съобщи, че Патрушев се е срещнал с колегата си от Върховния съвет за национална безопасност на Иран Али Шамхани. Те са обсъдили „информационната сигурност, мерките за противодействие на опитите на западните спецслужби за намеса във вътрешните работи на двете страни и редица международни проблеми, включително и ситуацията в Украйна и Близкия изток“, се посочва в съобщението, цитирано от ТАСС.

Представителите на Русия и Иран са обсъдили и двустранното сътрудничество в областта на правоприлагането, обществената сигурност и борбата с тероризма и екстремизма.

Патрушев и Шамхани са подчертали, че в условията на санкционен натиск Москва и Техеран трябва да продължат да развиват икономическите и търговските си отношения и да си помагат на международната сцена.

Визитата се провежда в момент, в който предполагаемите ирански доставки на дронове камикадзе в Русия, които Москва използва за инвазията си в Украйна, продължават да са гореща тема, отбелязва Ройтерс. През уикенда Техеран призна за първи път, че е предоставил „малък брой“ дронове на Москва, но посочи, че те са били изпратени преди началото на войната.

Киев и Западът казват, че от няколко седмици насам Русия използва иранските безпилотни летателни апарати, за да атакува ключови обекти от украинската енергийна инфраструктура. Действията на Москва принудиха украинските власти да прекъсват електрозахранването в редица градове, включително и в Киев, за да се пести енергия.

Източник: mediapool.bg

The post ЕК предлага за догодина 18 милиарда евро помощ за Украйна appeared first on Начало.

Източник – Региона БГ: ЕК предлага за догодина 18 милиарда евро помощ за Украйна

      

Share.

About Author

Comments are closed.

Партньори: Вижте Изработка на сайт | СЕО Оптимизация | Най-добри продукти | Евтини стоки | МОЛ за стоки | Най-добри продукти | Бебешки МОЛ | Онлайн Вестник за обяви | Диагноза и Лечение