Вирусът: „Лоша вест, увита в протеин“

0

Вирусът, според безсмъртните думи на британския Нобелов лауреат Питър Медауър, е „лоша вест, увита в протеин“. Всъщност много от вирусите не са лоша вест или поне не за хората. Вирусите са малко странни – не са съвсем живи, но и далеч не са мъртви. Когато са извън живите клетки, те са просто инертни нещица. Не се хранят, не дишат и не правят почти нищо. Нямат механизъм за придвижване. Те не се движат сами, а се качват на автостоп. Ние трябва да излезем навън и да ги приберем – от дръжките на вратите, при ръкостискане или от въздуха, който вдишваме. През по-голямата част от времето те са безжизнени като прашинки, но щом попаднат в жива клетка, внезапно се събуждат за живот и се възпроизвеждат не по-малко ожесточено от всяко живо същество.

Подобно на бактериите, и те са изключително успешни. Херпесният вирус  е оцелял стотици милиони години и заразява всички видове животни, дори и стридите. Вирусите също са невероятно малки – много по-малки от бактериите и твърде малки, ча да се видят под обикновен микроскоп. Ако си представите един вирус, надут до размера на тенис топка, човек, застанал до нея, би бил висок 850 км. За сравнение бактерията в същия мащаб би била с големината на плажна топка.

В съвременния му смисъл, а именно като много малък микроорганизъм. терминът вирус датира едва от 1900 г., когато холандският ботаник Мартинус Бейеринк открива, че изучаваните от него тютюневи растения са податливи на тайнствен инфекциозен агент, по-малък дори от бактериите. Първоначално той нарекъл тайнствения агент contagium vivum fluidum, но после го прекръстил на virus (от лат. „отрова“). Въпреки че става баща на вирусологията, значимостта на неговото откритие не е оценена приживе, затова Бейеринк не е почетен с Нобелова награда, макар че я заслужава.

Дълго време се смяташе, че всички вируси причиняват заболявания – така се ражда цитатът на Питър Медауър – но днес знаем, че много от вирусите инфектират само бактериалните клетки и въобще нямат никакъв ефект върху нас. От стотиците хиляди вируси, 586 вида знаем, че инфектират бозайници, а от тях само 263 засягат хората.

Знаем много малко за останалите, непатогенни вируси, защото сме склонни да изучаваме само онези, които причиняват болести. През 1986 г. Лита Проктър, студентка в Държавния университет в Ню Йорк, решава да проучи вирусите в морската вода. Начинанието й било оценено като крайно ексцентрично, тъй като всички единодушно смятали, че в океаните няма вируси, освен малък брой транзитни, навлезли през канализацията и други източници. Затова посрещнали с известна изненада находката на Проктър, че в един литър морска вода се съдържат до един милиард вируси. Неотдавна биоложката от Университета в Сан Диего, Дана Уилнър, изследва броя на вирусите, които се намират в здрав човешки бял дроб, където също се предполагаше, че не би трябвало да се спотайват вируси.  Уилнър откри, че средно човек приютява 174 вида вируси, 90% от които са напълно неизвестни. Днес знаем, че земята е обвита с рояци от вируси до степен, за която доскоро не бяхме и подозирали. Според вирусоложката  Дороти X. Крауфорд само океанските вируси, подредени един до друг, ще се проточат на разстояние от 10 милиона светлинни години, което дори е невъзможно да си представим.

Вирусите могат да правят още нещо – да чакат безкрайно дълго да им дойде времето. Удивителен пример за това стана известен през 2014 г.,  когато френски екип откри неизвестен досега вируср Pithovirus sibericum.  Въпреки че е бил заключен 30 000 години във вечно замръзналите земни пластове, щом го инжектирали в амеба, той се хвърлил в действие с похотливостта на младеж.  За радост, бе доказано, че Pithovirus sibericum не заразява хора, но кой знае какво още се крие и чака да бъде открито? Друг пример на търпението на вирусите се наблюдава при зостер вируса на варицелата. Това е вирусът, който причинява дребна шарка когато сте малки, но може да седи неподвижно в нервните клетки половин век и повече преди да избухне под унизителната и мъчителна форма на херпес зостер, когато остареете. Обикновено го описват като болезнен сърбеж по кожата, но на практика херпесът може да по всяка част на тялото. Мой приятел го получи в лявото око и го описа като най-ужасното преживяване в живота си.

Най-често срещани и най-нежелани са вирусите, които причиняват обикновената настинка. Всички знаем, че ако се охладим, е много вероятно да ни хване грип или настинка (затова и я наричаме така), но няма научни доказателства защо или дори дали това е така. Безспорно настинките са по-чести през зимата, отколкото през лятото, но причината може да е, защото през зимата прекарваме повече време в затворени  пространства и сме изложени по-дълго на кихането и дишането на околните. Обикновената простуда не е единично заболяване, а по-скоро набор от симптоми, предизвикани от различни вируси, сред които най-вредни са риновирусите (вируси на носната лигавица, предизвикващи хремата). Те съществуват в стотици варианти. С други думи, има много начини да хванем настинка и затова никога не успяваме да развием достатъчна имунна защита срещу нея.

В Англия, в Уилшиър, дълги години работеше център, наречен „Звено за изследване на простудата“, който бе закрит през 1989 г., без да открие лечение. Там обаче бяха направени някои интересни експерименти. В един от тях на участниците прикачили устройство, което изпуска от ноздрите им по малко течност по подобие на хремата. След това събрали тези доброволци с други доброволци на нещо като коктейл. Нито едните, нито другите знаели, че течността съдържа оцветител, който се вижда под ултравиолетови лъчи. След като участниците пообщували известно време, била включена ултравиолетова светлина и всички с изумление открили, че оцветителят е навсякъде – по ръцете, главите и горните части на тялото на всеки един от участниците, по чашите, дръжките на вратите, тапицерията на канапетата, купите с фъстъци, навсякъде. Средно човек пипа лицето си по 16 пъти на час. Така фалшивият патоген бил пренесен върху купата с фъстъци, оттам – върху друг невинен участник, който го пренесъл върху дръжката на вратата, откъдето патогенът се озовал върху трети невинен участник и т.н., докато всички и всичко наоколо грейнало под UV лъчите със светлината на фалшиви сополи. В подобен опит в Университета в  Аризона изследователите заразили металната дръжка на входната врата на сградата и открили, че само след четири часа вирусът се разнесъл из цялата сграда, заразил повече от половината служители и се появил буквално върху всеки уред за общо ползване като копирни машини или кафемашини. В реалния свят подобни заразявания могат да останат активни до три дни. За всеобща изненада, най-неефективният начин за разпространяването на бацили е чрез целуване. Целувката била почти безполезна за пренасяне на грипен вирус сред доброволци в Университета в Уисконсин, които били предварително заразени. Кихането и кашлянето също се оказали не особено ефективни. Единственият сигурен начин за пренасяне на микробите на простудата и хремата е физическото докосване.

Инспекция във вагоните на метрото в Бостън откри, че металните прътове са доста враждебна среда за микробите. Микроорганизмите процъфтяват най-вече в покритието на седалките и върху пластмасовите покрития на ръкохватките. Най-ефективният метод за пренасяне на патогени, както се оказа, е комбинацията от сгъната банкнота и слуз от носа. Швейцарско изследване доказа, че грипният вирус може да оцелее върху хартиена банкнота цели две седмици и половина, ако е съпроводен с микрочастица от сопол. Без сопола повечето простудни вируси могат да оцелеят върху сгъната банкнота само няколко часа.

The post Вирусът: „Лоша вест, увита в протеин“ appeared first on Жената днес.

Източник: jenatadnes.com

The post Вирусът: „Лоша вест, увита в протеин“ appeared first on Начало.

Източник – Региона БГ: Вирусът: „Лоша вест, увита в протеин“

      

Share.

About Author

Comments are closed.

Партньори: Вижте Изработка на сайт с респонсив дизайн | Unproof СЕО Оптимизация